* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Димината майка, тя си
проводи дъщеря Дима
сама на нива жътва да жъне.
Жънала й Дима до ден пладнина,
я ги е било и след пладнина,
отде заминаха два циганина,
тия на Дима тихо думаха:
- Подай ни, Димо, вода студена.
- Нямам си вода студена,
брат ми отиде вода да вземе.
Слънце заходя, брат не доходя.
- Ой, Димо, Димо, защо не лъжеш?
Той си я хвана за дясна ръка,
а че я метна на конята,
закара я при циганите.
Три деня Дима на пека държаха,
тя дано стане черна циганка.
Тя на цигани тихом думаше:
- Хайде бе, цигани, у нас да идем,
да видя аз моята майчица.
Закараха я на тяхна къща,
Димина майка Дима не позна.
Дима на майка син думаше:
- Ой, мале, Димина мале,
куче ме позна, ти ме не позна.
мари, хайде, мале, да ме скриеш
от тия мръсни цигани.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019