* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Димяно мома хубава,
проклета била майка ти,
че те е сама пратила,
сама на друми да жънеш!
Във друми вървят всякакви -
до пълден турци и гърци,
от пълден черни цигани!
Всики си мирно минаха,
едно ми черно циганче,
то си ми мирно не мина,
най си ми слезе от коня,
та на Димяна думаше:
- Димяно, мома хубава,
камо ти, мари, дружина?
И тя му тихо ромоне:
- Троица братя дружина -
един за вода отиде,
друган под сянка лежеше,
третан нах село отиде!
И той хи тихо думаше:
- Димяно, мома хубава,
имаш ли брата загубен?
- Имам си, имам, циганче?
- Има ли нейде беляци?
- Има си, има, циганче -
на десна нога шест пръста
и на лявана ръчица!
И то хи тихо говори:
- Димяно, мома хубава,
ние сме, мари, два брата,
хайде, Димяно, със мене!
И Димяна е търнала...
Вървяха, как ми вървяха,
минаха гора зелена,
стъпиха в поле широко,
във поле село голямо.
Йован на сестра думаше:
- Димяно, сестро Димяно,
мини си къща и друга,
та че ми иди у майка,
та си я хитро изпитай -
позна ли те ще, не ще ли?
Стана Димяна, отиде,
майка хи платно ткаеше,
и Димяна хи викаше:
- Стани ме, бабо, изпрати,
че имам брата на краян!
Та стана да я изпрати,
ега във къщи увляла,
циганка в стан е заткала,
заткала, още запяла.
Майка хи иде от вътре,
циганка да си изпрати,
хем иде майка, хем плаче,
пък Димяна хи думаше:
- Що идеш, бабо, хем плачеш?
- Как да не плачем, циганко,
имах си щерка Димяна,
та си на тебе мязаше,
каквото тебе ткаеше,
ткаеше, още поеше!
Пък Димяна хи викаше:
- Мале ле, стара майчице,
не познаваш ли ме, майчице?
Я съм си сама Димяна,
байчо ме Иван доведе!
Тога се двене хванали,
и умрели се пуснали...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019