* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Тръгнала Рада, Радо ле,
със зора снопи да събира,
с роса кръстци да трупа.
Сбирала Рада, трупала,
докато се росата отърси.
От долу идват циганки,
циганки черни, омразни.
Циганки Рада думаха:
- Радо ле, бяла българко,
далече ли ви е селото,
ако викаш дали ще се чуе?
Да избягаш, ще можеш ли избяга?
Циганки Рада откарали
пред високите могили,
пред техните колиби.
Три дена я на слънце държали,
дано се Рада почерни,
майка и да не я познае.
Колкото повече я държали,
толкова Рада по-хубава става.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019