* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Имала й майка едничка щерка,
едничка щерка, бела Радица,
тя я проводи нах врис за вода.
Отде я срьощна турчин душманин,
та си окраде бела Радица,
че я продаде черно циганче.
Дене я държи на ясно слънце,
ноще я държи на студен ветър,
та си я стори черна циганка.
Та си я пита: - Ой, Радо, Радо,
къде е, Радо, вашено село -
дали нах заник, или нах изник?
Рада го слога, че е нах заник.
Той си я води нах изник слънце,
и са отишли в Радино село, (2)
в Радино село, бащови двори.
На порти чука, чука и рюка:
- Ой бабо, бабо, старичка бабо,
излязи, бабо, да на упратиш.
Радина майка платно ткаеше,
платно ткаеше и песня пееше:
- И я си имах едничка щерка,
едничка щерка, бела Радица!
- Ой бабо, бабо, старичка бабо,
излязи, бабо, да ни упратиш,
пък я да влеза да ти поткая.
- Ой циганчице, черна циганко,
какво ми мязаш мояна Радица,
във тупанено, във метанини.
- Ой бабо, бабо, старичка бабо,
та не позна ли твоя Радица,
утпред теб седи сама Радица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019