* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Имала мама, имала,
мари, хубава Петрано,
имала девет синове,
една дъщеря Петрана.
Расна Петрана, порасна,
станала й мома голяма,
от вред за Петрана дохождат,
от девет села чорбаджии,
нигде я мама не даде,
а най я мама й даде
в селото у комшиите,
ама й на лоша свекърва
и на по-лоша етърва,
девери като змейове,
две зълви като две зъйми.
Ако Петрана опере,
зълвите й го препират;
ако Петрана залепи,
етърва й го прелепя;
ако Петрана хляб меси,
деверите го не ядат;
ако ли вода донесе,
свекърва й я излива
и пак за друга отива,
и на Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
викай си, синко, булката,
викай я, синко, питай я
каква е вода донесла,
им мътна, синко, ем кална,
с кого е вода мътила.
Как чу Петрана таз дума
сторила й вяра и клетва
на пътя ще си излезе,
каквато й вяра път мине,
със нея ще си замине.
Минали черни цигани,
Петрана със тях замина.
На край си село излезе.
Рано ми рани млад Стоян
на кръст си село кръстоса
Петрана да си намери.
Нийде Петране не намери.
На край си село излезе,
на край си има бакалче,
бакалче, младо кръчмарче.
Стоян бакалче продума:
- Ти кат стоиш на кръчмата,
не вижда ли мойта Петрана
по пътя да си замине?
Кръчмарче дума Стояну:
- Вчера цигани минаха
Петрана със тях замина,
иди, в чадъри надникни, -
Петрана ще си намериш.
Стоян в чадъри надникна,
Петрана в чадър стоеше,
черно циганче къпеше.
Стоян Петрано думаше:
- Либе Петрано, Петранке,
кат къпеш черно циганче
не ти ли й мило за твойто,
за твойто бяло българче?
Петрана дума Стояне:
- Иди си, либе, гледай го,
мама ти каил не стана,
ний двама да го гледаме.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019