* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Мари Дилмано, гяур Дилмано!
Гяур Дилмана една на майка,
една на майка въз девет братя,
въз девет братя, въз девет снахи.
Та я пуснали сама на нива,
сама да жъне бела пшеница.
Де са я видели църни цигани,
църни цигани, църни татари.
- Мари Дилмано, гяур Дилмано
мар, сама ли си, мар, мома ли си?
- Ой ви, цигани, църни татари,
ни съм сама, ни съм мома.
Па я хванали църни татари,
намазали я със пресно масло,
със пресно масло, борови въгле,
та я държали два дни на сенка,
два дни на сенка, три дни на слънце -
станала е църна циганка,
църна циганка, църна татарка.
Водили я от село на село,
от село на село - в Дилманово село.
Дилманина майка платно тъчеше.
Дилмана майци тихо продума:
- Мар, стани бабо, да ме погостиш,
дай да ти, бабо, малко потъка.
- Ой, мари циганко, църна татарко,
ще ми оклепеш белото платно.
Мари циганко, църна татарко,
вред си ми тъчеш като Дилмана.
- Ой, майко, майко ас съм Дилмана
мома Дилмана, една на майка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019