* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Тръгнал ми е Вълко, Вълко льо гидийо,
дребен лов да лови, дребни яребици.
Не намери Вълко дребни яребици,
най намери Вълко Мария робиня,
Мария робиня, робиня с робинче.
Та че ги поведе, та че ги заведе,
в техните дворове и на порти вика:
- Елено кадъно, я излез да видиш,
какво ти доведох - робиня с робинче!
Елена кадъна чуди се и се май.
Та че га й накарала три дни двор да мете,
дано почернее, дано погрознее.
Мария робиня колко двори мете,
по-бяла става, по-бяла и червена.
Та че га е накарала три дни пещ да пали,
дано почернее, дано погрознее.
Мария робиня, колку пещ пали,
по-бяла става, по-бяла и червена.
Елена кадъна чуди се и се май,
чуди се и се май какво да направи,
че га в пещ хвърлила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019