* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Тръгнала й ми е хубава Янка
хляб да занесе на нейни братя,
на нейни братя, на даямата.
Че е срещнали катун цигани,
че се е скрила хубава Янка,
че се е скрила в жълтото просо.
Всички минали, не е видели,
най-подир върви черно циганче,
той е видело, той е съзрело (2)
и на мама си тихо думаше:
- Я ела, мамо, я ела, мила,
да видиш, мамо, каква е мома,
кат слънце грее, кат огън свети!
Не повярвала черна циганка,
та на сина си тихо думаше:
- Я ела, мама, то не е мома,
то не е мома, а най е просо,
вятър го вей, та го люлей,
слънце го пече, той се жълтей.
Не повярвало черно циганче,
пак повторило и на мама си:
- Я ела, ела, да видиш, мамо.
Че повярвала черна циганка,
та си отишла при хубава Янка.
Откарали е в тяхното село,
направили й железни чехли,
хем й ги дават и строго казват
- Когато скъсаш железни чехли -
тогаз ще видиш твоята майка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019