* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Седнала ми е хубава Димка
да си зашива вакли ръкави,
кат ги зашива, песен им пяла:
- Ой ми ви вази, вакли ръкави,
да даде Господ да ви съдера
млада булка с младаго война!
Де я зачула Димкинта мама
и тя си Димка люто прокълна:
- Ой ми те тебе, хубава Димке,
да даде Господ да ги съдереш
черна циганка със чер циганин!
Че я проводи сутрина рано,
сутрина рано в росно ливади
да си занесе на девет братя,
на девет братя топла обяда.
Като си Димка из път вървеше,
среща й идат катун цигани
и тя се чуди, чуди и мае,
де да се скрие от черни цигани.
Край пътя има просо жънато,
че се е скрила у жълтото просо,
жълтото просо у петините.
Кат са стигнали черни цигани,
със тях ходили куче и прасе,
пустото прасе де се отбило
у жълтото просо, у петините,
кат си видело хубава Димка,
разгрухтяло се, разфучало се.
Че са отишли черни цигани
да видят що има у жълтото просо,
че са видели хубава Димка,
че са я взели, взели й завели
на тяхно село, чужди вилает,
че е станала черна циганка,
черна циганка със чер циганин.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019