* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Липсва на Стоян булчето,
липсва ми три години.
Ходил е Стоян, търсил го,
търсил го по села и по градове.
Ала нийде го Стоян не найдил.
Най-сетне Стоян отиде
в Елинските колиби.
Като си из пътя вървеше,
из пътя Стоян съгледа
зълва и буля, двенките.
Зълва на буля думаше:
- Видя ли, бульо, видя ли
в Елинските колиби
каква е бяла циганка,
пък какво и е черно детето.
Кат зачу Стоян тез думи,
че той си конче възметна -
право в Елена отиде.
От пътя Стоян съгледа
негово булче Марийка:
черно циганче държеше,
дъжеше и го кърмеше.
Стоян Марийка продума:
- Марийке, либе Марийке,
я хвърли черно циганче,
че тръгвай, либе, с мене.
Марийка детето остави,
насред двори си стигнала,
мъжка й рожба заплакала.
Та се назаде повърнала,
че си детето вземала
и си на Стоян казала:
- Стояне, либе Стояне,
всичко е мило на света,
а от всичко, либе Стояне,
рожбата е най-мило!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019