* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Мама си Димка пратила
на връкчии хляб да носи.
Ходила и се връщала.
Цигани Димка видели
и на цигански си хортуват:
- Каква е мома хубава,
какви й дълги косите,
я хайде да я откраднем,
в Мала Азия заведем,
и ще я мъки мъчим -
денем на върлото слънце,
нощем на черен кандил.
Дано си Димка погрознее,
дано й коса окапе.
Димка си цигански разбира,
като ги Димка чула,
хукнала Димка да бяга
през тая гора зелена,
през тия хрясти високи.
Косата й се заплела,
не може Димка да бяга.
Цигани Димка хванали
и на конче качили,
в Мала Азия завели.
Върли я мъки мъчили,
денем на върлото слънце,
нощем на черен кандил.
Колкото Димка мъчили,
по-бяла Димка ставаше,
по-бяла и по-червена.
Че са я цигани вдигнали,
назад Димка върнали,
на майка й я занесли:
- Халал да ти е бульо туй чедо,
туй чедо от бога паднало.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019