* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Тръгнала Гана Драгана
тънко си дари да бели,
да бели и забели
на самий ден Петровден,
че я срещнали, стигнали,
босите голи цигани,
те си Драгана откраднали
и я занесли, занесли
на тейния пусти вилает.
Дене я на слънце печели,
ноще я на огън горели,
че стана черна циганка.
Девет си годин седела,
девет си деца родила
от клечки търджик откачи
и на шията си го закачи.
Тръгна Драгана да проси,
от село на село ходила
от къща на къща влизала,
за тянто село питала,
у тянто село отишла,
за тянто къща питала,
питала и научила.
Тя кът си в двори увлязла,
баща й сред двори седеше,
дялаше и кол правеше.
Драгана дума баща си:
- Добър ти ден, дядо льо!
Тръгнала й, пред къщи отишла,
майка й из къщи шетала,
шетала, мътилка биела.
Като циганка видяла,
тръшнала врата, заключила.
Викна Драгана, заплака:
- Отвори, мамо, отвори,
аз не съм черна циганка,
а най съм твойте дъщеря!
Тогаз мама й отворила
и си Драгана прегърнала,
викнала и заплакала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019