* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Петлите пою, Дойно ле, на съвнуване,
пцетата лаю на кираджие,
момите пошли на сува дърва,
на сува дърва, на крутенице.
У сречу им су катун цигане,
едън си мину, мирно си мину,
други си мину и не погледа,
трекьи си мину, мирно не мину,
ноло си вати мома Милена.
Та ю отведе у нихно село,
та ю не пущи за девет годин,
дор не добила църно циганче.
Па ю поведе на ньойно село,
она отиде ньойна градина,
куде садила цървен трендафил.
Ете си иде Милени макя:
- Хайде от тува, църни цигане,
тъквия су ми черку отвели! ...
- Да я не съм си църна циганка,
ноло съм твоя мома Милена!
Ете ти иду Милени бракя:
- Хайде от тува, църни цигане,
тъквия су ни сестру отвели! ...
- Да я не съм си църна циганка,
ноло съм ваша сестра Милена!
- Да погубимо катун цигане,
да избавимо сестра Милена!
Погубете си катун цигане,
сал оставете църно циганче!
Погубили су катун цигане,
не оставили църно циганче,
и избавили мома Милена...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019