* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Тръгнала Янка Еница
със зора снопи да прави,
със роса кръстци да трупа.
Среща й мъгла припадна.
из мъгла вървят цигани,
цигани грозни омразни,
цигани Янка думаха:
- Далеко ли ви е селото, -
да викнеш, ще се чуе ли,
да бягаш, ще убегнеш ли?
Янка циганки думаше:
- Циганки, сестри да сте ми,
далеко ни е селото, -
да бягам, не ще убегна,
да викам, не ще се чуе!
Че са Янка вземали,
в черен я катун завели,
да стане черна циганка.
Минало що е минало,
тръгнала Янка да проси,
ходила Янка скитала,
до тяхно село стигнала,
и на майка си думаше:
- Я ми дай, бульо, я ми дай
твоите шити колани
и от твоето брашно скътано!
Майка й дума циганка:
- Циганко грозна, омразна
откъде ми знаеш коланите?
Янка си кърпа развърза
и си косите разпусна,
и си майчица прегърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019