* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Тръгнала е Янка, Янчица,
със зори снопи да събира,
с роса кръстци да прави.
Кога вървяла из пътя,
тъмна се е мъгла спуснала.
Цигани вървят из пътя,
цигани Янка срещнаха
и си на Янка думаха:
- Янке ле, бяла българко,
нещо ще да те питаме,
право ни кажи, не лъжи!
Далеко ли ви й селото,
да викаш, - чува ли се,
да бягаш, - ще ли отбегнеш?
Янка цигани думаше:
- Далеч остана селото,
да викаш, - не се чува,
да бягаш, - не мож избяга.
Цигани Янка вземаха,
вземаха и откраднаха;
дене я държат на слънце,
вечер на студ и дъждове -
да черней Янка, да грозней,
да стане черна циганка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019