* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Циганка ходи из село,
из къща в къща ходеше,
и у Ганини отиде.
Де я видяла Ганчица,
стана, вратата затвори,
да се циганка повърне,
циганка с черно циганче.
Циганка не се й върнала,
тя на пенджури отиде,
че на Ганчица думаше:
- Гано льо, сестро Гано льо,
защо вратата притваряш, -
ти си ми сестра по-малка!
Гана циганки думаше:
- Циганко, черна циганко,
ази съм бяла българка,
я ти си черна циганка,
можем ли сестри да бъдем?
Циганка дума на Гана:
- Знаеш ли, Гано, повниш ли,
га беше размир година,
старите на нож коляха,
младите във плен зимаха,
децата под кон тъпчаха?
Ти беше, Гано, мънинка,
тебе те мама носеше,
мене за ръка водеше,
в честа ме гора загуби.
Аз мало, много походих,
че ме циганки найдиха,
тий ме храниха, гледаха.
Аз растах, Гано, порастах;
зиме ме, Гано, водеха
по върли, Гано, студове,
та ми месата мръзнеха;
лете ме, Гано, водеха
по върли, Гано, пекове,
та ми месата горяха, -
затва съм черна циганка.
И Гана тогив станала,
та си вратата разтвори,
въведе Гана циганка,
циганка с черно циганче,
наклала й буйни огньове,
да се циганка огрее,
циганка с черно циганче.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019