* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Цайна в градина седеше,
пот, червен, ален трендафил,
червен мушубак сипеше,
дълга си песен пееше.
Отгоре идат цигани
цигани черни катунари.
Всички цигани минаха,
най-назад върви Аличу,
Аличу, черно циганче.
Аличу Цайни думаше:
- Цайно ле, бела българко,
дълга ми песен изкарай,
па ще те Цайно почерпя,
със бистра беюр ракия,
със бистра бенер ракия
Не било бенер, ракия,
най било върла магия.
Цайна по Аличу тръгнала,
и ми на катун отишла,
нейни ми дрехи късаше,
цигански дрехи облече.
И са катуни вдигнали
и са далеко отишли,
между две гори земни
и две ми води студени.
Аличу Цайни говори:
- Аз ще ти чехли направа,
железни чехли ковани,
кога си чехли скъсаш,
в твоето село да идеш!
Цайна си чехли обула,
денем ги носи по тръни,
нощем ги в огън зарева
та си е чехли скъсала
и мъжка рожба добила.
и са катуни вдигнали,
в нейното село стигнали.
Всяка другарка търсила,
Всяка другарка намира,
Цайна сама тръгнала.
Като из село ходила
майчини двори стигнала
майка и отпред седяла
Цайна майци си думаше:
- Бабо ле, бела българко,
да ти дам бабо вретена,
вретена, бабо, лъжици
Не ща ти ази вретена
вретена, баба, лъжици,
но ще те нещо попитам:
Аз имам щерка Цайна
Цайна ми са загуби
да не съм я някъде чула,
или някъде видела.
Не съм я мамо видела,
ала съм ази същата
твоята мила щерчица.
Майка й я хванала,
цигански дрехи късаше,
със нейни дрехи облече.
Цайна за вода отишла,
и е Аличу срещнала,
нейната рожба да носи.
Рожба и силно плакала.
Аличу Цайни думаше:
- Българко бела българко
не си ли къде срещнала,
Цайна, черна циганка?
Цайна Аличу думаше
Не съм я ази срещнала,
ми що ти плаче детето?
Дай ми го да го накърмя.
Тя му детето накърми
и му го в ръце подаде,
да върви и да разпитва,
за Цайна, черна циганка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019