* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Тръгнул ми Николо да върви
за пусто село Койнаре.
Сестра му с него тръгнула,
ай, сестра му с него тръгнула.
Вървели, що су вървели,
минули гора зелена,
ай, минули гора зелена.
Настало поле широко,
сред поле дърво високо,
ай, сред поле дърво високо.
Поди дърво кладенче.
Николо Еленки продума:
- Ай, Еленкье, сестро Еленкье,
я хайде, Еленкье, да идем
на тая сенкя дебела,
при тая вода студена,
ай, да си похапнем,
студена вода да пийнем.
Като си под дърво седнули,
Еленка глава повдигну,
ай, Еленка глава повдигну,
оздоле иду цигани,
цигани, църни манафле.
Еленка Никола продума:
- Ай, братко Николо, Николо,
оздоле иду цигани,
цигани, църни манафле,
они че те, братко, убию,
ай, они че те, братко, убию
и мене с ньи че зему.
Никола Еленки продума:
- Не бой се, сестро Еленкье,
мене ме цигани познаваю,
мене нема да ме убию.
Таман си душа издума,
циганин пушка напълни
и си Никола убива.
Еленку с ньи су вземали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019