* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Пратила е мама хубава Димка,
обяд да носи на девет братя,
на девет братя, десети баща.
Ходила Димка и се върнала.
Насреща й идат катун цигани,
катун цигани и циганки.
Най-подир вървят две циганчета,
едното нямо, другото сляпо.
Нямото гледа, сляпото вика:
- Олеле, мале, циганско дали,
каква е мома красива.,
я се върнете да я вземем,
за вас жена, за нас буля.
Те се върнали, Димка вземали,
че я отвели много далеко.
Денем я водят срещу слънцето,
нощем я държат срещу месечина, -
да почернее, да погрознее.
Нали е дарба, дарба от бога, -
ни погрознява, ни почернява,
по-бяла става и по-червена.
Че се е родило черно циганче.
Хубава Димка на цигани вика:
- Ой ми вази, катун цигани,
днеска се жени моя другарка.
В наше село пием хората
много даряват.
Че са тръгнали и са отишли.
Като стигнали Димкино село,
Димкина майка на порти седеше,
тя на циганка тихом думаше:
- Ой ми те тебе, катун циганко,
ти като ходиш навред по света,
не си ли чула за мойта Димка,
те я взеха катун цигани.
Ой ми те тебе, стара бабичко,
ти да я видиш, мож ли позна?
Бабичка циганка думаше:
- На тебе мяза, на тебе прилича.
Димка я пак пита:
- Има ли място довечера пак
при тебе да нощуваме?
Димка при майка нощува,
а цигани в плевня сложи.
Вечерта си плевня запали
и си цигани изгори,
само си Димка прибра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019