* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Стано ле, Стано хубава!
Стана е хоро водила,
на далеко е гледала,
на дружки говорила:
- Гледайте, дружки, гледайте
що се лее, белее, -
дали са летни пекове,
или са зимни ледове?
Дружки й велят, говорят:
- Стано ле, Стано хубава
нито са летни пекове,
нито са зимни ледове,
току са черни цигани.
Стана им вели-говори:
- Бягайте дружки, бягайте,
Стана не може да бяга.
- Откачай, Стано, та хвърляй
от чисто сребро майчино!
Откача Стана, та хвърлила,
па си не може да бяга,
та си я тия стигнали,
та си я тия хванали,
та си я карали, карали
кадето слънце изгрява
изгрява още захожда.
Денем я пекли на слънце,
нощем я пекли на огън -
да стане черна циганка.
Та й дали торба и тояга,
та я пуснали в село да проси.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019