* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Прочула се е Янчица,
хубава Янка, гиздава,
станала й рано в неделя,
и тя на нива тръгнала,
със роса снопи да сбира,
със слънце кръстци да прави.
Тъмна ми мъгла припадна,
че я цигани срещнаха,
цигани, черни тюркмени,
и ти си Янка отнева.
Че я в колиби заведаха,
че я държаха, държаха
на зимошните студове,
на лятошните пекове -
дано си Янка почерней,
да стане черна циганка.
Почерня Янка, погрозня,
че я завели, завели
от село в село, в тяхното село,
от къща в къща, в тяхната къща.
Янка лелне си думаше:
- Лелне ле, ти мой булне ле,
стани, ма, лелне, дикисай
комачка лебец и брашно.
Янка малне думаше:
- Малне ле, ти мой малне ле!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019