* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Носила Димка топла обяда
на двама братя и стари баща,
при двата друма, в росно ливаде.
Ходила Димка и се върнала,
насреща идат катуни-цигани.
Чуди се Димка де да се крие,
па се скрила в жълтото просо,
в жълтото просо, под жълта дюля.
Всичките цигани все заминали,
най-подир вървят две циганчета,
едото сляпо, другото нямо.
Нямото гледа, сляпото дума:
- Олеле, мале, тичайте дале,
какво си виждам в жълтото просо,
на татя снаха, на батя жена,
на мене буля ми откраднаха.
Хубава Димка една година,
една година как се водили,
мъжко е дете Димка добила,
че поискала назад да се върне
към своя крайнина, към мила родина.
Три дена Димка пешком вървели,
че пристигнали в тяхното село,
че кондисали в братова плевня.
Димка отишла у нейна майка,
хляб да си проси за черни цигани.
Майка й дари шити ръкави:
- На ти, циганко, тези ръкави,
че ти приличаш на мойта Димка.
Димка си взела шити ръкави,
викнала Димка и заплакала:
- Ой ви вази, шити ръкави,
като ви шиех, говеда пасях.
Отде я зачу Димкина бате,
той се затече плевня да пали,
та да изгори черни цигани.
Димка си тича, батя си моли:
- Я, чакай, бате, недей запалва
да си извадя малкото дете,
макар че е черно, мене е мило.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019