* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Жънала ми е Еленка.
моме Еленке, Еленке,
на два ми друми, раздруми.
Цел ден са турци вървели,
никой й нищо не рече,
надвечер мина циганче,
циганче, черно татарче,
па на Еленка говори:
- Сама ли жънеш, Еленке?
Я Еленка му говори:
- Не жъна сама, циганче,
я жъна с бракя троица -
първи ми ойде на вода,
втори ми ойде за пладне,
трети ми снопе закара.
Весден циганче чакало,
доде слънцето да зайде,
нема Еленка братенца.
Циганче хвана Еленка,
метна Еленка на коня,
та па я дома заведе,
па на майка си говори:
- Те тебе, мамо, отмена,
на тате вода студена,
на сестри тънко плетене,
а мене бела премена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019