* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Кинисала ми димна Елена
да ми й одит в гора на цвекье,
в гора на цвекье - цвекье да берат,
цвекье да берат, китки да китит,
китки да китит, венци да виет.
Се променила се девойчинско,
на главе клала се невестинско,
се невестинско - от книга дарпна,
от книга дарпна, игла сребрена.
Ветор повея - дарпна джгромоте
Дарпна джгромоте, игла штрепете.
Ми я дочуло катун-егюпче,
ми я дочуло и ми я взело,
ми я однесло катунско село.
Ми я чувале денье на слънце,
денье на слънце, нокье на черен.
Ми я чувале до три години,
дур' я сториле катун-егюпка
И й дадойе два стапа в ръци,
два стапа в ръци, торба на рамо,
и ми ходеше от село в село,
от село в село - незино село,
незино село, незина кукя,
си я познало незина майка:
- Лель отвори ми, мила майко ле!
- Бегай от туе, катун-егюпке! -
Ми извикнала димна Елена:
- Лель отвори ми, мила майко ле,
я су вашата димна Елена,
що ме пление катун-егюпци
И ме чувае до три години,
денье - на слънце, нокье - на черен
Дур' ме сторийе катун-егюпка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019