* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Дамянко! / Проклета да е майка ти,
че те е сама пратила,
сама на нива да жънеш.
Жънала мома Дамянка
от обяд дори до пладне.
По пладне татаре минаха,
всичките миром минаха,
едно проклето татарче,
сал то си миром не мина,
ами си коня разигра,
та при Дамянка отиде.
Хвана Дамянка за ръка,
та я на конче покачи,
та е в татарско заведе.
Дене я пекат на слънце,
ноще я пекат с борина,
да стане черна татарка -
Дамянка бела, пак бела...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019