* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Тръгнала е Добра попова
на бащини си ливади
да сбира сено росено.
Отде я цигани срещнали
и те са Добра питали:
- Далече ли е селото,
куче да лае, - чува ли се,
хора да ходят, - виждат ли се?
Добра на цигани думаше:
- Селото ни е далеко,
куче да лае, - не се чува,
хора да ходят, - не се виждат.
Цигани Добра хванали,
в тяхно село завели,
в тяхно село циганино.
Три дни я в комин държали
да стане черна циганка.
Че взема Добра торба циганска
и една сопа дрянова
и тръгна Добра да проси.
От село на село ходеше,
в тяхно село отиде
И у майкини си отишла.
Седнала Добра на прага
и бабичка думаше:
- Ой мари, стара бабичко,
стани ме, бабо, декисай
от твойте хамбари дълбоки
и ваште изби широки.
Баба на циганка думаше:
- Ой мари, черна циганко,
отде ми знайш хамбари
и наште изби широки?
Добра на бабичка думаше:
- Това не е черна циганка,
това съм Добра вашата.
Че викна баба заплака
и на Добра думаше:
- Я хвърли дрехи цигански,
облечи дрехи български.
Добра майка си думаше:
- Ой, мамо, мила майчице,
от всички ви, мамо, отказвам,
от черно циганче не отказвам.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019