* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Рано е Янка ранила
на нива снопи да сбира,
рано ми рано пред зори.
Тъмна е мъгла паднала,
из мъгла вървят циганки.
Циганки черни чорлави
и тия при Янка отишли.
Циганки думат на Янка:
- Янке ле, мома хубава,
далеко ли ви е селото?
Да бягаш, мож' ли избягва,
да, викаш, ще ли те чуят?
Янка циганки думаше:
- Нашето село й далеко,
да бягам, не мога избягам,
да викам, няма ме чуят.
Циганки Янка повели,
мър, че я, Боже, завели
в техните, Боже, колиби;
с черен я катран мажели,
дано си Янка почерней,
почерней Янка, погрозней,
черна циганка да стане.
Янка ни почернявала,
Янка ни погрознявала,
по-хубавелка ставала!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019