* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Иван си вино продава,
Иван на Рада думаше:
- Радо льо, бяла българке,
хай да ми млада пристанеш,
дордет си бяла й червена,
дордет си тънка й висока.
И Рада му е пристанала.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
стигнали гора зелена,
сред гора една колибка,
циганче влиза, излиза.
Рада ги веке познала,
че си са същи цигани,
тя си на Иван думаше:
- Байно льо, бате Иване,
вий не сте били българи,
а най сте били цигани.
Иван на Рада думаше:
- Ний не сне, Радо, цигани,
комшиите ни са цигани.
Рада ги веке познала,
че тий са същи цигани,
тя си на Иван думаше:
- Байно льо, бате Иване,
аз имам златна ябълка,
ти имаш ножче сребърно,
я дай си, байно, ножчето,
да си ябълка разрежа,
да си устата разквася.
И той й даде ножчето.
Тя не си ябълка отряза,
най се в сърцето прибучи,
люто си душа кълнеше:
- Клета му душа проклета,
който майка си не слуша!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019