* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Ходила й Димка обяд да носи,
обяд да носи на девет братя,
на девет братя, десети баща.
Ходила Димка и се връщала,
срещу й идат катун цигани,
катун цигани, черни манафи.
Като ги видя хубава Димка,
скрила се Димка в жълтото просо,
в жълтото просо под ябълката.
Отде я видя катун циганче,
то на мама си тихо говори:
- Каква се й мома в просото скрила,
ак не ми я вземеш, не ще се женя.
Че се върнаха катун цигани
и си вземаха хубава Димка,
че я е водил девет години.
Деня я държат на ясно слънце,
нощя я държат срещу огъня,
дано почерней, дано погрозней,
Димка не погрознява, не почернява,
всеки ден става все по-хубава.
Поискало й се да си отиде,
да си отиде в тяхното село.
Приспала си е мъжкото дете
и у майка си скришум отиде.
Съблякла е цигански дрехи,
облякла е български дрехи
и си за вода сама отиде.
Среща й идат катун цигани
и на нея си тихом говорят:
- Ой ми те тебе, хубава булко,
не си ли виждала сама циганка,
сама циганка из село да ходи?
Млого й плаче мъжкото дете...
Като й чула хубава Димка,
бързо се Димка назад повърна,
захвърлила е дрехи български,
облякла е дрехи цигански
и се й в катуна бързо върнала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019