* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Рано е ранила хубава Гунка,
рано е ранила обяда да готви,
за девет братя, десети тейко.
Наготвила и тръгнала.
Вървяла що е вървяла,
насреща и идат керван цигани.
Най-напред върви младо циганче,
младо циганче, керванджийче.
С тънка свирка свири,
свирка му свири говори,
Я слезте керванджии
да си уловим хубава Гунка,
че са слезли керванджии,
че са уловили хубава Гунка,
че я хвърлили в кервани,
че я направили черна циганка.
Денем я горят по слънцето,
вечер по месечина,
дано почернее, дано погрознее, ..
Колкот я горят, по-бяла става,
по-бяла и по-червена.
Гункината майка Гунка търсеше.
Гунка търсеше, люто кълнеше:
- Ако си се, мале, пристанала,
да не харосаш, да не прокопсаш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019