* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Турила Лена секел на глава,
Ленке ле, Лено, гайле големо,
секел на глава, декел на рамо.
Среща й идат черни цигани,
черни цигани, турски татари,
та са отвели хубава Лена,
доле в татърлък, доле в циганлък.
Денем я държат на ясно слънце,
ноще я държат в тесни комини,
та ега стане черна циганка,
а Лена си е хубава Лена...
Даде и Господ мъжко детенце,
мъжко детенце, черно циганче.
Па я повели черни цигани,
да ходи Лена, да ходи, проси;
па са отишла в нейното село,
в нейното село, у нейната майка.
Като я видя нейната майка,
тя на циганка тийом говори:
- Колко приличаш на мойта Лена?
А циганка й тийом продума:
- Немаш ли, бабо, от Ленините,
от Ленините тънки дарове,
че аз си имам малко детенце
да му направя нова ризица!
Ленина майка дари изнела,
да си надари черна циганка.
Черна циганка се майки обади:
- Мале ле, мале, я съм си Лена,
я съм си Лена, твоята Лена!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019