* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Тръгнала Лена из равни друми,
Ленке ле, Лено, гайле голямо,
срещу й идат черни цигани.
Са си отвели хубава Лена,
та я отвеле доле в татарлъка;
деня я държат на ясно слънце,
ноще я държат в тясни комини,
а Лена си е - все хубава Лена.
Даде й Господ мъжко детенце,
мъжко детенце, черно циганче;
па я повели черни циганки,
па я повели дърва да премята,
та я завели в тяхното село,
в тяхното село у нейната майка.
Ка е видяла, тя заплакала:
- Мари, циганко, черна циганко,
колко приличаш на моя Лена;
моята Лена далеч пропадна...
А Лена й се не обадила,
че й било жалко за черно циганче.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019