* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Майка Марии говори:
- Синко Марийо, Марийо,
не рани рано на вода,
че ни е чешма край пута,
свакакви по пут минуват.
Майка Мария не слуша.
Узнала ведра ковани
и на чешмата отишла.
Край чешма седят цигани.
Цигани цигански продумват:
- Да свалим ведра Марии.
Рукье й опак вързали
и са далеко бегали.
Измина поле широко
настану гора зелена.
Мария срещи слънце турнали,
да стане черна циганка.
Удже я бел под избива,
удже ми стае бела червена,
девет годин не се врачали
у това село балканско.
Като постъпи десета,
они Мария питаха:
- Знаеш ли село балканско?
- Азе не знам село балканско.
Кръс село двама тръгнали,
ходили, що са ходили,
стигнали село балканско.
Отишла Мария при майка си,
седнали да си говорят.
Марии майка говори:
- Майсторке, черна майсторке,
я ще те нещо попитам,
много ми, каже, приличаш
на моя дъщеря Мария.
Мария каже маке си:
- Мале ле, мила майчице,
не ме ли майко, познаваш?
Па са се двете хванали,
майка й мъртва паднала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019