* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Зашила е Димка шити ръкави,
а майка й думаше:
- Да даде Господ, хубава Димке,
тези ръкави да ги носят черни цигани!
Я ставай, Димке, че тръгвай, Димке
на девет братя хляб да занесеш,
на девет братя, десети баща.
Станла е хубава Димка,
че е станала, че тръгнала
на девет братя хляб да донесе,
на девет братя, десети - баща,
че я срещнали катун цигани.
Като ги видя хубава Димка,
че се е скрила в жълтото просо,
дорде заминат черни цигани.
Откъде се е взело черно циганче
с двете очи не вижда, с двата крака - сакато,
откъде я съзряло хубава Димка,
в жълтото просо, под ябълката.
И че завика черно циганче:
- Олеле мале, олеле тате,
каква ми е мома в жълтото просо.
Я се върнете, че я вземете,
на вас за снаха, на мен за жена.
Че се върнали, че я вземали,
че са я нодили девет години
денем срещу слънцето,
вечер срещу вятъра
дано почернее,
дано погрознее.
Ни почерняла, ни порозняла,
по-бяла става и по-червена,
че е ходила девет години.
Тогава продума хубава Димка:
- В нашето село хубаво дикисват!
Отишли към Димкиното село.
Че са тръгнали в село хубаво да просят -
двечки по двечки.
Хубава Димка сама тръгна,
право си Димка в отиде.
Като я видя нейната майка,
тя си на Димка думаше:
- Стой почакай, черна циганко,
да ти подаря Димкина риза,
Димкина риза с шити ръкави.
Че се обади черна циганка:
- Аз не съм, мамо, черна циганка,
ами съм, мамо, твоята щерка,
твоята щерка, хубава Димка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019