Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Накладе Мила седянка,
наклала и е запяла,
че прела Мила, че прела,
девет вретена напрела,
десето като запрела,
Мила седянка угаси,
право си у тях отиде.
Девет армани размете,
девет чирака събуди
да си армани насаждат.
Мила ливади отиде
да си конете докара,
конете и хергелята.
Ливади са кондисали
влашките черни цигани
и те си Мила хванали,
среде нощ са избягали
в широка, равна Добруджа
и там са Мила оженили
за един черен циганин.
Ходили, що са ходили,
тъкминко девет години,
мъжка им се рожба роди.
Цигани Мила питаха:
- Мило льо, бяла българко,
ако си село отидеш,
мож ли си село познаеш?
Мила цигани думаше:
- Как ще си село позная?
Сред нощ от село излязох.
Че се цигани вдигнали,
вдигнали и са отишли
същите равни ливади.
сутринта, като станали,
всички цигани отишли
във село просен да просят.
Сама си Мила остана,
мъжка си рожба окъпа.
Окъпа и я приспала
нарамчи Мила торбата,
във село като отиде,
право си у тях отиде.
Мила майка си думаше:
- Мамо льо, мила майчо льо,
станало й девет години,
мене ми се е додяло
да ходя, мамо, да прося.
Я дай ми, мамо, дрехите,
дрехите, мамо, момински,
аз да се, мамо, пременя.
Че се Мила пременила,
грабнала бели медници
и тя за вода отиде.
Мила циганин срещнала
и той на Мила думаше:
- Нали си, булка, видяла
циганка сама да проси?
Мила циганин думаше:
- Аз не съм, холан, срещнала
и аз съм жена кърмачка,
дай да ти дете накърмя.
Мила си дете поела.
Мила зад преснел седнала,
там си детето накърми,
от две го страни целуна.
Като си дете накърми,
на циганин го подаде
и си във къщи отиде.

 


Марково, Провадийско; седенкарска (СИБ 2/1973, № 781).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019