* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Радка за вода отива
със нови, бели бакъри.
Радкина мама думаше:
- Радке мо, мила мамина,
тук седи, Радке, не ходи,
не ходи за вода студена,
че Стоян ще те излъже,
излъже, да му пристанеш,
черна циганка да станеш!
Радка мамо си думаше:
- Мор мамо, мор мила мамо,
аз не се лъжа, мане мо,
със шепа бели шекери,
я най се лъжа, мане мо,
със шиник жълти алтъни!
Радка майка си не слуша,
че отиде за вода студена,
наляла и се върнала,
среща й иде млад Стоян,
Стоян на Рада думаше:
- Радке мо, любе Радке мо,
хай да ми, Радке, пристанеш!
Радка ми мома хубава
остави бели бакъри,
че си на Стоян пристана.
Вървели, що вървели,
минали гора зелена,
наели поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво има колиба,
циганско куче залало,
черно циганче излезло
и пак се назад повърна,
и на майка си викаше:
- Я излез, мамо, я излез,
да видиш, мамо, да видиш,
бате си Стоян идеше,
бяла българка водеше!
Като в колиба навлегли,
Радка Стояне думаше:
- Стояне, любе Стояне,
дай ми, Стояне, нохчето,
да си ябълка разрежа!
Даде й Стоян нохчето,
тя не ябълка разряза,
най се в сърцето удари.
Постоя Стоян, погледа,
и той се в сърцето удари.
Дето ще плаче една майка,
нека да плачат две майки!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019