* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Мари Милено, тъжна Милено!
Милени бракя от сол дойдоха,
от сол дойдоха, на стол седнаха,
та си пратиха тъжна Милена,
росна ми трева да си нажнее,
трева да жнее, коня да рани.
Па дек е жнала, там е заспала,
па си минали катун цигани,
та си грабнали тъжна Милена,
та я отнесли у нихня земя.
Три годин тамо са я чували -
нокье на черен, дене на сънце,
та е паднала църна циганка.
Па са кренали на прошня д' идат,
и са повели тъжна Милена,
она им вели, вели-говори:
- Хай да идемо у наше село,
у наш вилает, у наше село,
тамока кье ни много даруват,
сос кабран брашно кье ни даруват
сос гърне масло кье ни даруват.
И са тръгнали у нейн вилает,
па са ошли у нейното село,
нейното село, нейтата къща.
И проговаря тъжна Милена:
- Мале ле, мале, мила майчице,
излезни мале, дал си познаеш,
дал си познаеш тъжна Милена?
Макя й вели, вели-говори:
- Махни се от тук, църна циганко,
и ти ли знаеш наша Милена?
- Мале ле, мале, мила майчице,
я погледни ми мойте рачици
и погледни ми мойте дарове!
Тогай погледна нейните ръце,
тогай погледна скъпи дарове,
па са рипнале Милени бракя
и пропъдили катун цигани.
Рано станува тъжна Милена,
ръце си кърши, съзи си рони
и на майка си вели-говори:
- Мале ле, мила стара майчице,
тамо си малко дете оставих!
Ако ми беше църно циганче,
ели ми беше от мое сърце,
па ми е криво сега и тъжно.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019