* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Липсва на Стоян булчето
цели ми девет години,
ходил ми Стоят търсил
по села и градове,
нийде го Стоян не намерил,
само в Елена не ходил,
в Еленските колиби.
Рано е заран станал,
сиво си конче оседлал
към Елена, към Еленските колиби,
из път Стоян застигна
зълва и буля двамината.
Зълва на буля думаше:
- Видя ли, бульо, видя ли
в Еленските колиби
каква е бяла циганка,
а какво черно циганче.
Кат дочу Стоян тез думи,
че си сиво конче побутна,
че си в Еленските колиби отиде,
от пътя Стоян загледа
на едни цигански сайвани -
негово булче Марийка
мъжка си рожба държеше
и си я кърмеше.
Стоян на Марийка продума:
Марийке, либе Марийке,
от девет години теб търся,
а ти си била в черни цигани,
а си хвърли черно циганче,
че си при мене ела.
До сред двори вървяла,
мъжка се рожба разплака,
назад се Марийка повърна
и си на Стоян продума:
- Стояне, либе Стояне,
всичко е мило на света,
но от всичко е най-мила рожбата!
Назад си конче повърни,
друго си любе залюби,
за мене вече не мисли.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019