* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Остана Милка клето сираче,
без майка Милка, само със тейко.
Че се тейко й, мари, ожени,
взема на Милка майка мащеха.
И тя си Милка, мари, изпрати,
изпрати в тая гора далечна
на първия Велик четвъртък
срещу Разпетия петък -
да бере Милка жълто глухарче,
жълти яйца да боядисват.
Срещнали са я черни цигани,
те си на Милка тихом говорят:
- Далеч ли е, Милке, вашто село,
оттук да викаш, там чували са,
куче да лае тук чували са?
Че са излъга хубава Милка:
- Нашто село много далеко,
от тук да викнеш там се не чува,
куче да лае тук се не чува.
Че откраднаха хубава Милка.
денем си, мари, Милка горили,
на ясно слънце да гори,
а нощем на ясен месец.
Дано почерней, дано погрозней,
да стане Милка черна циганка.
Колкото са Милка, мари, горили,
дваже е Милка по-бяла станала,
по-бяла и по-червена.
Пак са назад Милка върнали -
да си седи Милка бяла българка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019