* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Жънала Мила на друм пченица,
на друм пченица, черна класица.
Хем е жънала, хем е плакала,
хем са е Мила Бога молила:
- Отдай ми, Боже, еднинко братче -
нето го искам жътва да жъне,
нето го искам харман да върше.
Саде го искам на край да седи,
на край да седи, да ми хортува -
да не съм, Боже, сама самичка.
Още си Мила това хортува,
отдолу са е прах запрашило.
Мила го стори говедар с говеда -
то не е било говедар с говеда,
ами е било черни цигани.
Пътя минали, Мила не видяли.
Най-подир върви черно циганче -
кат га видяло, и га забрало.
Дене га държи на ясно слънце,
вечер га държи на месечинка,
че дано Мила да почернее,
да стане Мила черна циганка.
Хубава Мила дваж побелява,
дваж побелява, не почернява.
Минало мало, минало много,
добила Мила черно циганче,
пуснали га из село да ходи.
Ходила Мила от село в село,
отишла Мила на тяхно село,
на тяхно село - тяхната къща.
Милина майка не га познала,
в стан тъчала, за Мила плачела.
Хубава Мила на баба дума:
- Стани ма, бабо, и ми дикисай
средното кошче с чистото брашно.
- Циганко бяла, отде ми знаеш
средното кошче с чистото брашно?
Мър, много мязаш на мойта Мила.
Станала баба да я дикиса.
Станала Мила, във стана влязла,
викнала Мила, та заплакала:
- Бре, Боже, Боже, бре, мили Боже,
дали съм, Боже, в тоз стан тъкала,
в тоз стан тъкала и песни пяла!
Тогаз га позна Милина майка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019