* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Рада за вода отиде
от студен бистър кладенец.
Тамо си Рада завари
едно ми младо юначе.
Той си говеда пасеше
и си на Рада думаше:
- Раде ле бяло, хубаво,
хайде ми, Раде, пристани,
пристани, вярно придружи.
Я съм, Раде, говедарин -
не паса селски говеда,
ми паса, Раде, наши си,
наште си и чичовите.
И тя му Рада пристана.
Вървяли, що са вървяли,
кога край село отишли,
циганско куче налало,
циганче вънка излязло
и пак се назад върнало.
Като ги, холан, видяло,
то на майка си казало:
- Мър, мамо, мър, мила мамо,
бати си Стоян дохуда
и води бяла българка.
Като е Рада зачула,
че га водят във цигани,
тя си на Стоян думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
я си ножчето ти отдай
ябълка да си разрежа,
на деца бакшиш да заня.
Той си ножчето отдаде,
тя не наряза ябълка,
ам се в сърцето удари,
че падна Рада, загина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019