* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Бояно, Бог да убие майка ти,
дето те прати просо да жънеш
на пътя, на кръстопътя.
В пътя катуни минали,
врани си коне водили.
Че са си Бойка вземали
и се на коне качили.
Дали й железни цървули
и още желязна тояга,
па си на Бойка думали:
- Кога цървуля скъсаш
и си тояга посчупиш,
тогава ще те заведем
при твойта стара майчица,
майчица, още и баща!
Денем ги Бойка носила,
вечер ги в огън горила.
Отглежда мъжко детенце
и си тогава отишла,
отишла в тяхното село
при нейната стара майчица,
майчица, още и баща.
Като у тях е отишла,
Бойка на прага седнала,
у тях е гости имало.
Брат й с ракия почерпил.
Като е чаша повзела,
Бойка е тогаз казала:
- Какина чаша филджана,
дето е кака пипала!
Майка й комат хляб подала
и си е още казала:
- И моя Бойка тъй ходи...
Имало риза опрана,
Бойка се у риза хванала
и още си е продумала:
- Какина кина белушка,
когато те кака шиеше,
мама ме клето кълнеше:
"Цигани, Бойке, да я носят!"
Тогава я майка познала,
че това е нейната Бойка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019