* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Киниса Магда пресу ручек
променета, изчешляна,
си ходеше Магда на нивето...
На път я найдеха като-егюпци,
като-егюпци, църни чергари,
ми я плениха бела Магда,
я отнесоха во като-егюпска земя.
Я държеха Магда петнаесе години,
и си роди Магда мъжко дете,
оцърня Магда, като-егюпка,
като-егюпка, църна чергарка.
Кинисале со Магда сите да питат,
и си позна Магда родното село.
- Държете ми малкото дете,
после кя дойдам да си го вземам!
Отиде Магда при тетка си:
- Даруй ме, даруй, моя мила тетка?
- Бегай оттука, като-егюпка,
като-егюпка, църночергарка,
от кай ти сум твоя тетка?
Со солдзи Магда от порта излезе...
Отиде Магда при майка си:
- Даруй ме, даруй, моя мила майко?
- Бегай оттука, като-егюпка,
като-егюпка, църночергарка,
от кай ти сум твоя майка?
Моя кьерка беше бела-пребела,
петнайсе години от кога загина...
- Излези, майко, яз ти сум твоя Магда!
- Бегай оттука, като-егюпка,
като-егюпка, църночергарка,
да не земам дъбово дърво,
да не ти строшам твои плеки!
Магда извади белата руба,
белата руба, сърмени колан;
тогай Магда си я загърна...
- Ти си, Магдо, моята кьерка!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019