* * *

Мома открадната от цигани (татари)

В село са, мамо, надошли,
надошли войници-беломорци.
Залюбила Радка войниче-беломорче,
войниче-беломорче млад Стоян.
Люби я Стоян, лъга я
цели ми дор три години.
Кога дошло време Стоян да се уволни
той на Рдка дума:
- Я хайде Радке с мене в нашите двори широки,
в нашата къща висока.
Ах, че се Радко излъга
и на Стояна пристана;
вървели, що са вървели,
минали поле широко,
навлезли в гора зелена,
насред гората поляна,
насред поляна катуни,
пред катуни две мечки вързани.
Кат си Стояна видяха,
те ревнаха, зареваха.
Тогаз Стоян Радки думаше:
- Това са, Радке, нашите
нашите, двори широки,
нашите къщи високи.
- Я дай ми Стояне, я дай ми
твоето ножче остро,
да си ябълка разрежа,
свекър и свекърва да поканя.
Не си Радка ябълка разряза,
най се в сърцето прободе.
Падаше Радка, умираше,
люта си клетва кълнеше:
- Проклет да бъде тоз,
който майка си не слуша.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019