* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Иван на Станка думаше:
- Станки ле, кръчмарице ле,
хайде ми, Станке, пристани,
дорде си млада, глупава,
и дорде си по-хубава.
Ще те, Станки ле, заведа,
на наше село касаба,
да видиш село голямо,
да видиш чудо голямо.
На висок чардак ще стоиш,
жълти алтъни ще броиш.
И Станка сяка - истина й,
врече се и му пристана
и подире му отиде.
Вървели догде вървели,
Минали гора зелена,
настали поле широко,
всред поле дърво високо,
под дърво голи цигани.
Излезе малко циганче.
Теком тича, виком вика:
- Кравай мамо, ей на, батя
де води бяла българка.
Нийде й няма хубостта,
ни в града, ни в Цариграда,
ни в поле, ни в Дряно поле,
Станка Ивану думаше:
- Иване, либе Иванчо,
я ми дай остра чикия,
да си ноктите изрежа,
майцити пита да меся,
ще меся, ще я предавам.
Иван сяка - истина й,
даде й остра чикия.
Не си ноктите изряза,
най се в сърцето прободе.
Като я Иван погледна,
поемна остра чикия
и той се в сърце прободе,
и си на Станка думаше:
- Лежи Станки ле, да лежим
тъй ни е било писано,
двама в сдин гроб да лежим.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019