* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Ценка в градина седеше,
под червен-ален трендафил,
червена антерия шиеше,
дълга си песен редеше.
отдолу идат черни татари,
черни татари-катунари.
Всички татари изминаха,
най-назад си вървеше
Амейчо, младо татарче,
и се при Ценка поотби,
и си на Ценка продума:
- Ценке ле, бела българко,
я ми дълга песен запей,
па аз ще да почерпа,
с билюр бистра ракия,
с чаша червено вино.
Не ми било бистра ракия,
а ми било върла магия,
та си Ценка омагьоса.
Ценка по Амейчо тръгна
и си на катун отиде,
нейни си дрехи хвърляше,
татарски обличаше.
Татари катуна вдигная,
та ми далеч избегая,
между две планини високи,
между две гори зелени,
между две води студени.
Амейчо на Ценка думаше:
- Либе Ценке, бела българко,
я обуй чехли железни,
кога чехли скъсаш
тогава в твойто село
ще да си идеш
мила майка да видиш.
Жално си Ценка заплакала
па обу чехли железни,
денем ги носи по тръни,
нощем ги в огън зарива.
И ги Ценка носи
цели ми девет години,
па си на село отиде,
в бащини двори влезе,
а майка и я тихом питаше:
- Циганко ле, черно татарко,
не си ли нейде чула,
чула още видела
потурчена Ценка да ходи,
по села още по градове.
Па отговори Ценка:
- Аз съм, мамо, твоята Ценка.
Па хвърли Ценка
татарски дрипави дрехи
и облече бела си премена,
па взема котли на рамо
и на чешма за вода отиде.
Насреща и Амейчо иде
па си Ценка запита:
- Булка, бела българко,
не си ли, булка видела
потурчена Ценка българка
из село да ходи?
Па му Ценка отговаря:
- Нито съм, Ценка видяла,
нито съм за Ценка слушала,
за Ценка потурчена българка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019