* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Мащеха Радка решеше,
решеше, люто кълнеше:
- Да даде Господ, Радке ле,
черна циганка да станеш,
малай и брашно да просиш.
На Радка й много дожаля,
че си край село излезе,
край село има катуни,
катуни с черни циганки.
Там си катуни имаше;
тя си на цигани продума:
- Хей вие, черни цигани,
ще ли ме мене приберете,
черно циганче да стана,
малай и брашно да прося.
Че си Радка циганче станала
и си брашно и малай просила.
Раснала Радка, пораснала,
че се е Радка оженила,
във тяхно село се върнали,
циганчета тичат през село,
само Радкини чедо не тичало.
Една баба на порти излязла
и на Радкино чедо извикала:
- Хей, момче, я кажи на майка си
да ми вретена и лъжици донесе,
да си пазарлъка направим.
Иванчо майка си заведе
в техни двори широки,
баба на Радка продума:
- Я хвърли, Радке, тез торби
и си у дома ти ела.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019