* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Запил ми се и млад Стоян
и Стоянка седи до него.
Нито си Стоят отива,
нито си Стоянка отива.
Че стана Стоян да си отива
и Станка тръгна с него.
Вървяли, що повървяли,
минали гора зелена,
наели поле широко
Станка на Стоят думаше:
- Стояне, либе, Стояне,
наблиза ли ви е селото?
- Наблизо, Станке, наблизо
като минем това поле
ще се провиди селото.
Минали поле широко
не се провидя селото,
най се видяли колиби,
колиби, черни цигани.
Изляна черно циганче
и се назад повърна
и на майка си повика:
- Я излез, мамо, навънка
да видиш, мамо, да видиш -
бате какъв черен циганин,
каква бяла българка води!
Станка на Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
я дай си либе, ножчето
да си ябълка разрежа
да си сърцето разквася.
н си ябълка разряза,
ми най се в сърцето прободе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019