* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Галудо, Галудо!
Похвалила се
голяма Галуда:
- Аз съм най-голяма
от всички Галуди.
Цар ми ще помине,
цар с голяма войска.
Минал ми е турчин
с бяла ми Кера.
Кера му се моли:
- Пусни ме, турчине,
в дома да си ида,
мама да си видя,
водица да пия
и да са умия,
кравай да избия
за лазарска кума,
кума и кумица.
Турчин Кере дума:
- Върви, върби, Кере,
ще излязат кадъни
и ще ти подарят
водица да пиеш
и да са умиеш.
Краваи да омесиш
и да го извиеш
за лазарска кума,
кума и кумица.
Пустите кадъни,
като я видели
бяла и червена
вода не изнесли,
Водица да пие
и да са умие,
кравай да избие
за лазарска кума,
за лазарска кума,
кума и кумица.
Най ми са изнесли
жито и решето,
жито да подсява,
праха да я бие -
дано почернее,
дано погрознее.
И жито си сее,
и прахът я бие.
Като се обърне с
лице към кадъни,
по-хубава става,
бяла и червена.
Чудят се кадъни
какво да и дадат,
та да погрознее.
Дали им Кадъни
пещи да им пали,
дано почернее,
дано погрознее.
Колко пещи пали,
като се обърне
с лице към кадъни,
по-хубава става,
бяла и червена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019