* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Остана Кера клето сираче,
без майка Кера, без баща,
на булина врата и братова;
деня Кера жътва жънеше,
нощя Кера снопи возеше.
Че я срещнали черни цигани
черни цигани, грозни манафи,
и те на Кера тихо думали:
- Я, казвай, казвай, хубава Керо
близо ли е от тука вашето село?
Кера цигани тихо думала:
- Нашето село е много далеко,
куче да лае, не се чува,
човек да вика не се разбира.
Черни цигани Кера вземали,
че я завели в тяхното село,
тяхното село циганско.
Деня Кера дърва сечала,
нощя Кера кюмюр горила,
дано почернее, дано погрознее,
дано да стане черна циганка
Хубава Кера не почернява,
не почернява, не погрознява.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019